Комитски хроники 2: Старите другари

Вратата се открехна със скърцане и оттам се подаде физиономията на Fenabg. Ухилена и брадясала. Той се вмъкна в стаята с танцувална стъпка, подскочи ловко, след това се изпъна като струна, удари десният си юмрук в гърдите (комитетски поздрав с древни корени) и се провикна с церемониален и звънък глас: 

 Здраве желая, комито! Радост за очите ми е да те видят на крака! - след това се отпусна (сякаш се смали) и продължи с тих, приятелски тон, приближавайки се към мен. --- Пристигнах преди два-три часа, но трябваше да пренеса багажа на Гло, който едва събрах в джипа. След това се позабавлявахме малко, знаеш как е. - Хлапашката усмивка отново озари лицето му. Прегърнахме се по братски и той се тръшна на стола срещу масивното дървено бюро.

--- И аз се радвам да те видя така лъчезарен. Разказвай, какво се случва с теб? - Fenabg беше млад, смел мъж, винаги спретнат, с добре оформена брада. Разпуснатият му вид сега може би се дължеше на лудото му влюбване в Глория - дива и невъзпитана девойка с болярски произход. Разказваше въодушевено с часове за медения месец и местата, които са обиколили по време на околосветското им пътешествие. Разказваше за хората, храната и приключенията, с които се е сблъскал близо до горещите зони по време на войната. Той се навърташе около мен още като момче и бързо се превърна в мой верен приятел и помощник. Били сме се рамо до рамо във Втората Революционна война и Войната на Тера Доминиум. Винаги, когато имаше възможност, идваше при мен в планината и оставаше с дни, понякога седмици. Fena искаше да се откъсне от ужаса на войната и дори не осъзнаваше, че запознанството му с Гло беше основният фактор това да се случи. И въпреки, че от време на време приемаше по някоя правителствена мисия (все пак в зависимост от сложността на мисията и оценката на риска можеха да се изкарат до два килограма злато), сега той се беше фокусирал върху подготовката за разработването на семеен бизнес с верига малки заведения за хранене. 

--- Едва се сдържам да не ти разкажа какво се случи в Тайланд, но ще оставя това за Гло довечера на вечеря. - Ухили се широко Fena и рязко смени темата. --- На идване прочетох, че си вдъхнал нов живот на Комитета, какво каза Boikov? - Сбръчках въпросително вежди. Фена задържа погледа си за секунда върху пепелника с изгасналата пура. Погледна ме леко обидено и възкликна: --- Я стига! Че кой друг ги пуши тези говна?! - Избухнахме в смях. --- А и съдейки по миризмата, съвсем не отдавна е бил тук. Чудя се как не сме се засекли. 

--- Каза каквото би казал всеки друг. Изглежда този път комунистическият режим работеше по-добре от обикновено за нашите географски ширини. Държавата се грижи добре за гражданите. 
--- Засега... - Измърмори Фена, скочи на крака и бавно закрачи към шкафа с алкохол. Поговорихме още около час, след това той ме остави и отиде да събуди Глория. Искаше да се разходят покрай реката преди да е станало време за вечеря.