Комитски хроники 3: Преди следващия изтрел

Бях възседнал вече старата си, но все така вярна кобила Гинка, която бавно минаваше между дърветата в мрачната гора. Животното вече не беше толкова силно и издръжливо, както преди години, но това ме караше да изпитвам още по-силна привързаност към него. Тя притежаваше необикновена интелигентност и смело мога да твърдя, че е по-умна от много хора, с които съм имал взимане-даване.

         Бяха изминали няколко месеца от подписването на унизителния за България мирен договор, който слагаше край на Първата Световна Война, а от тогава се случиха твърде много неща. Най-фрапиращото от тях, което светът едва ли ще забрави някога, е безпрецедентното потъпкване на Световното право от правителствата на САЩ, Иран и Португалия. Седмица преди изтичането на мирния договор, без никакво предупреждение и каквато и да е нотка на провокация към Литва, бяха изстреляни три междуконтинентални ракети с ядрени глави (Минитмън I, Трейдънт и Топола). Жертвите бяха десетки хиляди. До няколко дни нараснаха до стотици хиляди. Това престъпление против човечеството остави целия цивилизован свят в потрес. Никой не беше очаквал и никой никога  не си беше представял, че това някога ще се случи. Освен безапелационната морална и хуманитарна подкрепа по инициатива на литовското правителство бяха мобилизирани и най-добрите световни учени на нашето време. Гениалните умове и неуморния им труд успешно намалиха лъченията от отровената земя и минимизираха вредата до стойности, които бяха поносими за хората. По-късно държавите, които безвъзмездно предоставиха своите най-добри учени, добиха и започнаха да доразвиват тази технология.

          Още по-фрапиращо и невероятно за мен беше успешната реализация на проект СМЪРТ. Хората, за които беше твърде късно и лъчевата болест бе оставила без надежда за живот, бяха модифицирани и консервирани. Въпреки, че нямаше време за експерименти върху животни и никакви гаранции за успех, дали от страх, дали от сляпа надежда, или просто от желание за мъст, мнозина доброволно се подложиха на този безбожен, нехуманен и налудничав експеримент. В крайна сметка резултатът е 80 хилядна армия, с която Литва разполага и може да използва когато пожелае. Мъже и жени не чувстващи болка и страх, а единствено сляпа омраза. Продължителността на вторият им "живот" след размразяване е изчислен на 42-48 ч в зависимост от силата на организма и останалите живи клетки в него.

          Светът или се развиваше твърде бързо, или просто аз вече бях твърде стар за него. Спомням си първата битка, в която участвах. Бях едва 16 годишен. Зареждах пушките на бай Данчо. Докато той се прицелваше по турците с една аз изсипвах барут в друга, слагах оловна сачма, памук и тъпчех. Той стреляше, подаваше ми пушката и взимаше вече заредената, за да стреля отново.

       До бункера оставаха още 20 минути, а слънцето почти залязваше. Мракът в гъстата гора беше почти плътен, но това не притесняваше нито мен, нито Гинка. Бях изготвил четири различни, трудно проходими маршрута до бункера. Кобилата добре помнеше и четирите, и дори сляпа можеше да стигне по всеки един от тях. Не ходех до бункера без причина и при всяко посещение редувах маршрутите за да не образувам пътеки, и да направя евентуално преследване почти невъзможно. Преди два дни изпратих семейството си там. Готвеше се нещо голямо и исках жена ми и дъщеря ми да са в безопасност.