Пламъкът между нас

Много неща от миналото ми се губят. Спомням си, че ме третираха като всички останали. Бях свикнал! И без това не се различавах от тях. От еднообразието и тясната кутия, която наричах свой дом, ме раздели една жена. Тя беше омъжена, с две деца – момче и момиче. Между нас прехвърчаха искри. Аз се нуждаех от мекия ѝ допир, а тя си играеше с мен. А след това тя често палеше цигара и размишляваше. За мен тя беше всичко, а в нейните очи аз бях предмет. Даже за един ден ме преотстъпи на нейната приятелка. Дланта и беше нежна, мека и топла и всеки един допир до съществото ми събуждаше огъня в мен. Щях да бъда с нея, докато съм ѝ полезен, после щеше да ме изхвърли на боклука. Не ми се искаше да идва този момент. За нея аз бях просто запалка.

Днес ме забрави на масата, до обяда на сина ѝ. Той ме грабна заедно със сандвича си. Пъхна ме в джоба си, до малък пластмасов покемон. Там прекарах няколко часа докато чух последния звънец и последвалата глъчка. Повървя с мен малко, докато ме извади. Извади и покемона. Преструваше се, че покемонът бълва огън. Запали няколко листа, които бързо огаснаха. Чувствах се несигурен в неговите ръце. Беше стигнал до въжения мост, символ на селото. Докато палеше с мен поредната страница от тетрадката си, се изгори и пусна листа. Пламъкът бързо обхвана сухите въжета и момчето се оказа в огнен капан над реката.

Сега лежа на дъното ѝ и бавно гния, а до мен гние и чантата на сина на любимата ми.