Анхел

Роди се в 03:21, на 16-ти август 1968, 16° северна ширина и на 99° западна дължина в красив залив на брега между Тихия океан и Сиера Мадре дел Сур. С него постъпиха както с всички други новородени. Кръстиха го Анхел. Наблюдаваше го проф. д-р Аларкон Моралес. Анхел беше 721-вото новородено за годината в региона. Първите дни се развиваше съвсем нормално като всички останали, нямаше причина за тревога. Но когато минаха 52 часа от раждането на Анхел, нещо разтревожи Моралес. Беше рано сутринта, той събра екипа си, за да направят допълнителни изследвания. Разтревожи ги невероятно бързия растеж на Анхел. Той скоро щеше да мутира във втора степен. Моралес трескаво вдигна телефона и набра номера на гражданска защита. С треперещ глас им нареди, че трябва веднага да евакуират всички от Акапулко, заради приближаващия ураган Анхел. По всичко личеше, че започналия като тропическа буря Анхел ще стигне и до трета степен в близките часове. Животът му не трая дълго, около една седмица, но разрушенията които докара след себе си щяха да костват на градовете и жителите в околността години тежък труд и много безсънни нощи. Хиляди бяха жертвите, десетки хиляди бяха пострадалите. Животът в Акапулко никога нямаше да бъде същия.

Беше  се загледал в изкривеното му огражение в неравния прозорец. На масата седеше старателно отворен пощенски плик, а съдържанието на плика потреперваше нервно в ръцете на зрелия мъж. Беше висок, мургав с къси черни къдрици, тъмни очи и видно притеснен, тревогата му се изписваше на иначе гладокото му чело. Защо го беше толкова страх?! Та, той бе приживял толкова много. Бедите го следваха още от самото му раждане. Беше се родил в Акапулко, по времето на страшен ураган. Родителите му бяха едни от жертвите. Беше израстнал в едно селце, изградено от „Корпуса на мира”. А приемните му родители го бяха кръстили Анхел, на урагана, който беше променил живота му коренно. Не можеше да повярва, че го беше страх от една рутинна операция като ректалното туширане!