Концерт

Ели е балерина. Но днес не бе участник, а просто зрител. Залата не беше обичайната, нито компанията. Брат ѝ също не бе сред зрителите. Той се казва Йоан, бе като Питър Пан, а Йо, това беше прякора му, галено за някои.

Чуха се преди представлението, докато Ели поемаше поредната доза дим, от свитите ѝ цигари. Йо беше добре, но още не бе гледал филма, препоръчан от нея.

Дойде обаче баща ѝ. Със себе си носеше нещо за хапване и очилата ѝ, вече ремонтирани. Преди началото на концерта имаше време за още малко дим, но нямаше запалка. Поиска от някакво момче, между тях прехвърчаха искри. Тя не му запомни името, запомни клипера. Черна запалка с лика на Джокера и червен надпис Black Jack. Искаше ѝ се просто да го прибере. Нямаше да и е за пръв път. Но баща ѝ бе там, ако беше с брат си, може би нямаше да се замисли.

Представлението щеше скоро да започне, затова тя и баща ѝ се ориентираха към гардеробната, да оставят якетата си, както бе редно. Посрещнаха ги с усмивка и взеха палтото и шанела им. Получиха в замяна номерче 420. Ели просто се усмихна. Баща ѝ не разбра препратката. Бързо намериха местата си. Ели извади телефона си щракна бързо селфи с баща си и новите си очила. Видя в снимката на задния ред приятелката си Мила. Поздрави я тихо. Скоро светлините изгаснаха. Началото бе дадено. Духовият квинтет започна да подгрява дошлите и да привиква закъснелите. Флейтата се открояваше на фона на другите, все едно рисуваше музиката. На първата смяна на листните ноти Ели седна на свободното място до Мила, а от другата ѝ страна седеше момчето със запалката. Скоро петимата музиканти приключиха овертюрата. Време бе същинския концерт да започне ГРиг и дворжак бяха композиторите. Залата притихна заедно с осветлението. Наредиха се всички от симфоничния оркестър, духови, струнни, ударни, близо 100 човека, рояла остана празен. Белите ръкавели на диригента дадоха старта. Той бе автора тази вечер, като писател с химикалка, описа неговия прочит на фрагментите на Григ. Музиката бе невероятна. Приятни фрисони обгръщаха цялото тяло на Ели. Като че ли миг мина до антракта.

Ели бе една от малкото, които се изправиха на крака, докато аплодираше музикантите. Почивката бе време и за дим. Този приятен дим от свит тютюн, който бе съпроводен от кратък, но съдържателен разбор с баща ѝ. Последва нов номер на гардероба 240 и потапяне в 7та симфония на Дворжак. И четиретте части бяха изпълнени с фрисони, възбуждащи най-съкровенните ѝ тайни желания. Настръхващата ѝ кожа по обезкосмените ѝ ръце и крака се накокошини от приятната симфония.

След края на последния акорд Ели бе станала на крака отново, този път нейния пример последваха стотици други хора. След палтата и димната почивка Ели и Мила отидоха до задния вход да поздравят музикантите. Там завариха Йо и приятелката му. След краткия разбор на концерта, Йо хвана такси. На шофьора шеговито каза "към Neverland".