? Гъби насам и натам - 2 ?

Здравейте отново!

Имам малко свободно време днес и тъй като обещах да споделя снимки и впечатления и от другите посетени места, днес е ред на второто, което всъщност беше и основното, заради което се навих на това пътуване – пещерата Проходна или както е по-известна – Божиите очи.

От много време ми се искаше да отида там и да усетя тази мистична атмосфера, която лъхаше от всички видени снимки и... не, от снимките няма как да се усети това чувство, което човек изпитва като е там!

Малко инфо от нета:

Пещерата се намира на 2 км от с. Карлуково и на около 120 км от София.
Пещерата е от типа естествен скален мост с дължина 262м. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход с височина около 35 м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м).

Пещера Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - “окна”. Именно "окната" правят феноменът "Божиите очи". Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите.

Обектът представлява част от пещерен коридор, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на Кредния период преди 66-68 млн. год. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. В следствие на активните карстови процеси, характрерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена.
Местоположението на пещера Проходна дава възможност до еднодневни екскурзии от почти цяла южна България. Ако решите да пренощувате добри условия ще откриете в Националния пещерен дом, който заедно с пещере Проходна са част от 100-те национални туристически обекта. Друга възможност за нощувка ще намреите в някой от хотелите в гр. Луковит.

Със своите 262 метра дължина, пещерата се счита за най-дългия пещерен тунел в България. Проходна е и една от малкото пещери в България, в които се практикуват бънджи скокове.
В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни игрални филма, сред които „Време разделно”.

Лично аз, ако не знаех, че има пещера с такива размери на това място, не бих и предположила гледайки отдалеч, но спускайки се по пътеката надолу изведнъж виждаш това и притаяваш дъх

Това е „малкия“ вход, който е висок около 35 метра и габаритите му може да се преценят по малката фигура на катерачката на снимката

И почти веднага се озоваваш в огромната зала, където вече почти не усещаш хората наоколо и се опитваш да хванеш погледа горе, усещайки... не знам, при всеки вероятно е различно усещането, но аз наистина загубих представа за всички наоколо и се потопих изцяло в себе си. Атмосферата е много специфична и човек наистина трябва да отиде поне един път на това място, защото просто не можеш да се откъснеш от тези пронизващи очи и светлината в погледа, който те следва почти навсякъде

Продължавайки напред, пред нас се откри и големия вход на пещерата...

...където имаше скачащи с бънджи точно в този момент и голяма група хора, което леко притъпи усещането от преди това, но... няма как, природата е на всички и за всички (и дано тези всички се съобразяват, защото точно до входа имаше и акащо дете :D )

Нямаше време за разходка по еко-пътеката тръгваща от там и се върнахме обратно към малкия вход и оттам гледката също си заслужаваше